22.10.2009 г., 12:44

Пътят за натам

1.2K 0 6

Орлите разпореждат се със тайните

на пътя  за  натам. Те виждат надалече.

За хищните си грешки тук покайват се.

Посоката сами към върховете  следват.

 

Немеят  махалите изоставени.

Гурбетът детелини  свидни е отнесъл.

Вършее по хармани пусти  брадвата

на времето, посича коренища вечност.

 

Заглъхнали  са  лъковете в стружните,

които по гаванки  свирили с водата.

Днес  чеповете остри – най-ненужните,

заглаждат се сами по ръбовете с вятър.

 

Реките са  прорязали  каньоните.

С различни имена – от Малка във Голяма

преливат  и променят днес  законите

на земното придвижване. Но лесно няма!

 

Върхарите на стража са застанали.

Животът е като реката – неподкупен,

чеиза си тъче на стръмни станове!

А горе са  лавинните очи на Купен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Савчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма да се загубиш, Доре, знам това.
    Красиво е, Пенко, но тъне в забрава...
    И мене ме стяга гърлото, Маргарита, когато отида по тези места.
    Александър, Емилия, Неделина, Весела, благодаря за отзивите!
  • "Животът е като реката – неподкупен,
    чеиза си тъче на стръмни станове!
    А горе са лавинните очи на Купен."

    Хубаво, та хубаво!*

  • Дойдох насам, зачетох се...поведе ме натам, трогна ме ! Ще поостана преди да си замина. И едно със сигурност знам - пак ще дойда
    Поздрави !
  • Толкова късно те открих...НЕВЕРОЯТНО МЕ РАЗВЪЛНУВА!
    Дядо ми имаше стружна до вр."Ботев".Преди 9 септември.След - нищо!
    Очите ми са пълни...
  • О! Много е красиво,... и много ми харесвааааа! Поздравления, за което! Настръхнах!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...