Пътят за натам
Орлите разпореждат се със тайните
на пътя за натам. Те виждат надалече.
За хищните си грешки тук покайват се.
Посоката сами към върховете следват.
Немеят махалите изоставени.
Гурбетът детелини свидни е отнесъл.
Вършее по хармани пусти брадвата
на времето, посича коренища вечност.
Заглъхнали са лъковете в стружните,
които по гаванки свирили с водата.
Днес чеповете остри – най-ненужните,
заглаждат се сами по ръбовете с вятър.
Реките са прорязали каньоните.
С различни имена – от Малка във Голяма
преливат и променят днес законите
на земното придвижване. Но лесно няма!
Върхарите на стража са застанали.
Животът е като реката – неподкупен,
чеиза си тъче на стръмни станове!
А горе са лавинните очи на Купен.
© Теди Савчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Животът е като реката – неподкупен,
чеиза си тъче на стръмни станове!
А горе са лавинните очи на Купен."
Хубаво, та хубаво!*
-
Дойдох насам, зачетох се...поведе ме натам, трогна ме ! Ще поостана преди да си замина. И едно със сигурност знам - пак ще дойда
Поздрави ! -
Толкова късно те открих...НЕВЕРОЯТНО МЕ РАЗВЪЛНУВА!
Дядо ми имаше стружна до вр."Ботев".Преди 9 септември.След - нищо!
Очите ми са пълни... -
О! Много е красиво,... и много ми харесвааааа! Поздравления, за което! Настръхнах!
-
искам там! благодаря за пътя - няма да се изгубя.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Красиво е, Пенко, но тъне в забрава...
И мене ме стяга гърлото, Маргарита, когато отида по тези места.
Александър, Емилия, Неделина, Весела, благодаря за отзивите!