12 янв. 2015 г., 00:09

Пъзел

743 0 0

 

             Пъзел

 

 

Ту парчетата събирам,

ту разпръсват се наоколо...

Да го сглобя аз не разбирам,

всичко ми се струва тъй дълбоко...

 

Този пъзел крие случки,

спомени, забравени въздишки.

Да ги събера аз не сполучвам

нито две парчета, нито всички.

 

Пъзелът стои, а времето минава.

Спомените бавно чезнат, 

ала той ненареден остава...

... Но уви, парчетата полека избледняват.

 

ЦГ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...