Пъзел

Poetry

740 0 0

Пъзел

Ту парчетата събирам,

ту разпръсват се наоколо...

Да го сглобя аз не разбирам,

всичко ми се струва тъй дълбоко...

Този пъзел крие случки,

спомени, забравени въздишки.

Да ги събера аз не сполучвам

нито две парчета, нито всички.

Пъзелът стои, а времето минава.

Спомените бавно чезнат,

ала той ненареден остава...

... Но уви, парчетата полека избледняват.

ЦГ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0