Пъзел

Poetry

741 0 0

Пъзел

Ту парчетата събирам,

ту разпръсват се наоколо...

Да го сглобя аз не разбирам,

всичко ми се струва тъй дълбоко...

Този пъзел крие случки,

спомени, забравени въздишки.

Да ги събера аз не сполучвам

нито две парчета, нито всички.

Пъзелът стои, а времето минава.

Спомените бавно чезнат,

ала той ненареден остава...

... Но уви, парчетата полека избледняват.

ЦГ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0