Пъзел

Поэзия

481 3 5

Като пъзел сме хората...

Като мозайка...

от малки парченца

Всяко има си място

И всяко място...

си има парченце

И се лутаме, блъскаме

И се подреждаме

И понякога...

по няколко пъти,

се пренареждаме

Докато, най-накрая...

Хлътнеме правилно

Кликнеме точно

И тогава без мърдане

Без съмнение

Без колебание,

сме ...на своето място

Там където,

по начало,

било ни е писано,

да се впишем,

да бъдем,

във житейският пъзел

и продължиме

или пък...

завършим картинката...

Valentina Mitova

23/06/2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ValentinaMitova (Valentina Mitova)

Георги, Злати, Скитница, Таня - Благодаря Ви много! Така е живота...един пъзел...и го редим и пренареждаме...Ние него и той нас...

2023-07-14T07:10:21+03:00
di_t

Чудесен стих!!! Браво!

2023-07-13T16:57:18+03:00
Скитницa

Вал, мисля, че е така! Виж за какво ми напомни -

Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен.
Всъщност, парченца от пъзел.
Сложени на мястото, си пасват идеално.
Така сглобена се виждам с много отблясъци-
парченце любов, парченце мъка и малко тъга,
парченца мечти, копнеж и надежда,
парченца страх, трепети и умора.
Умора от всичко, от целият свят
и най- вече от себе си, от това отражение,
от този сглобен пъзел - измама.

Поздравче!

2023-07-13T15:48:10+03:00
Ромашка (Златка Чардакова)

Поздравления, Вале, харесва ми! Мислим си, че редим пъзела, а всъщност той реди нас...

2023-07-13T09:12:05+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Краят на пъзела идва с края на живота.
А може би там да е началото на нов?...
Поздравявам те.

2023-07-13T08:37:29+03:00