Jul 13, 2023, 8:35 AM

Пъзел

  Poetry
479 3 5

 

Като пъзел сме хората...

Като мозайка...

от малки парченца

Всяко има си място

И всяко място...

си има парченце

И се лутаме, блъскаме

И се подреждаме

И понякога...

по няколко пъти,

се пренареждаме

Докато, най-накрая...

Хлътнеме правилно

Кликнеме точно

И тогава без мърдане

Без съмнение

Без колебание,

сме ...на своето място

Там където,

по начало,

било ни е писано,

да се впишем,

да бъдем,

във житейският пъзел

и продължиме

или пък...

завършим картинката...

 

Valentina Mitova

23/06/2023

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Valentina Mitova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Георги, Злати, Скитница, Таня - Благодаря Ви много! Така е живота...един пъзел...и го редим и пренареждаме...Ние него и той нас...
  • Чудесен стих!!! Браво!
  • Вал, мисля, че е така! Виж за какво ми напомни -

    Взирам се в себе си, там в огледалото.
    Счупено. Гледам отражението си.
    Изкривено. Прегънато. Безформено.
    В причудливи геометрични фигури.
    Парченца. Всяко от тях е част от мен.
    Всъщност, парченца от пъзел.
    Сложени на мястото, си пасват идеално.
    Така сглобена се виждам с много отблясъци-
    парченце любов, парченце мъка и малко тъга,
    парченца мечти, копнеж и надежда,
    парченца страх, трепети и умора.
    Умора от всичко, от целият свят
    и най- вече от себе си, от това отражение,
    от този сглобен пъзел - измама.

    Поздравче!
  • Поздравления, Вале, харесва ми! Мислим си, че редим пъзела, а всъщност той реди нас...
  • Краят на пъзела идва с края на живота.
    А може би там да е началото на нов?...
    Поздравявам те.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...