29 мая 2024 г., 16:48

"Quattuor Equites Apocalypsis"

772 2 1

Стихотворение е преведено от руски от самия автор

 

Автор: Василий Морро

Когато небето ще се отвори,

звездите ще паднат,

Четирима конници ще дойдат при нас.

Предвестници на съдбата, те ще вървят,

Света ще потопят в хаос и мрак.

 

Първият конник в бяло,

със светлина сияе,

Conqueror venit, с венец на чело,

С лък и стрели, със власт играе,

Свят покорява, на колене го сваля.

 

Червен конник — пламък на войната,

Bellum gerit, меч в ръката му,

Кръв и разруха, смута и раните,

Злобата му сърца със страх се свиват.

 

Черен конник, като нощ без край,

Fames venit, с везни в ръце,

Глад и скръб — короната му зла,

Зърно и хляб в сълзи тежки са.

 

Четвъртият конник, блед като смърт,

Mors advenit, и ад след него идва,

Всичко живо ще изтрие от лицето на земята,

Мрак и забрава всичко ще поведе.

 

Четиримата конници носят съдбата,

Времето ги води напред.

Вълни от бедствия, разрушения и тегоби,

Съдбата на света — техният вик, техният полет.

Те летят през времето, В

секи със своята неизбежна съдба.

 

Край и начало, смърт и власт,

Епохите се сменят под тяхната власт.

През мрак и светлина, в вечна борба,

Четиримата конници своя път държат.

Сенки и светлина по вечната тропа,

Свят и хаос след себе си водят.

 

Оригинал

 

Когда небо разверзнется, звезды падут,

Четыре всадника явятся к нам.

Судьбы предвестники, они идут,

Мир погружают в кровавый хаос и срам.

 

Первый всадник в белом, светом сияя,

Conqueror venit, с венцом на челе,

С луком и стрелами, властью играя,

Мир покоряет, ставит на колени к земле.

 

Красный всадник — пламя войны,

Bellum gerit, меч в его руках,

Кровь и разруха, смута и шрамы,

Злобой своей раздирает сердца в страхах.

 

Черный всадник, как ночь, без конца,

Fames venit, весы в его руках,

Голод и скорбь — его грозный венец,

Зерно и хлеб по цене в горьких слезах.

 

Четвертый всадник, бледен как смерть,

Mors advenit, и ад за ним следует,

Всё живое сотрет с лица земли твердь,

Тьма и забвение всё в своё лоно ведут.

 

Quattuor equites, несут они рок,

Вихрь времен их уносит вперёд.

Волны бедствий, разрушений поток,

Судьба мира — их крик, их полет.

 

Мчатся они через времени гладь,

Каждый со своей неизбежной судьбой.

Конец и начало, смерть и власть,

Эпохи сменяются под их грозной рукой.

 

Сквозь мрак и свет,

в вечной борьбе,

Четыре всадника держат свой путь.

Тени и свет на вечной тропе, Мир и хаос за собой несут.

 

 

 

4o

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Морро Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...