Стихотворение е преведено от руски от самия автор

Автор: Василий Морро

Когато небето ще се отвори,

звездите ще паднат,

Четирима конници ще дойдат при нас.

Предвестници на съдбата, те ще вървят,

Света ще потопят в хаос и мрак.

Първият конник в бяло,

със светлина сияе,

Conqueror venit, с венец на чело,

С лък и стрели, със власт играе,

Свят покорява, на колене го сваля.

Червен конник — пламък на войната,

Bellum gerit, меч в ръката му,

Кръв и разруха, смута и раните,

Злобата му сърца със страх се свиват.

Черен конник, като нощ без край,

Fames venit, с везни в ръце,

Глад и скръб — короната му зла,

Зърно и хляб в сълзи тежки са.

Четвъртият конник, блед като смърт,

Mors advenit, и ад след него идва,

Всичко живо ще изтрие от лицето на земята,

Мрак и забрава всичко ще поведе.

Четиримата конници носят съдбата,

Времето ги води напред.

Вълни от бедствия, разрушения и тегоби,

Съдбата на света — техният вик, техният полет.

Те летят през времето, В

секи със своята неизбежна съдба.

Край и начало, смърт и власт,

Епохите се сменят под тяхната власт.

През мрак и светлина, в вечна борба,

Четиримата конници своя път държат.

Сенки и светлина по вечната тропа,

Свят и хаос след себе си водят.

Оригинал

Когда небо разверзнется, звезды падут,

Четыре всадника явятся к нам.

Судьбы предвестники, они идут,

Мир погружают в кровавый хаос и срам.

Первый всадник в белом, светом сияя,

Conqueror venit, с венцом на челе,

С луком и стрелами, властью играя,

Мир покоряет, ставит на колени к земле.

Красный всадник — пламя войны,

Bellum gerit, меч в его руках,

Кровь и разруха, смута и шрамы,

Злобой своей раздирает сердца в страхах.

Черный всадник, как ночь, без конца,

Fames venit, весы в его руках,

Голод и скорбь — его грозный венец,

Зерно и хлеб по цене в горьких слезах.

Четвертый всадник, бледен как смерть,

Mors advenit, и ад за ним следует,

Всё живое сотрет с лица земли твердь,

Тьма и забвение всё в своё лоно ведут.

Quattuor equites, несут они рок,

Вихрь времен их уносит вперёд.

Волны бедствий, разрушений поток,

Судьба мира — их крик, их полет.

Мчатся они через времени гладь,

Каждый со своей неизбежной судьбой.

Конец и начало, смерть и власть,

Эпохи сменяются под их грозной рукой.

Сквозь мрак и свет,

в вечной борьбе,

Четыре всадника держат свой путь.

Тени и свет на вечной тропе, Мир и хаос за собой несут.

4o