Раждане
И аз не знам, и аз не знам,
от сън когато се изнижа,
на листа бял какъв колан
ще вържа, стих да каканижа.
Стоя, замислен в тишина,
стоя и чакам как отново
една божествена ръка
ще сложи чаканото слово.
И после ще излее в стих
изстраданото през деня ми –
в нощта, когато се родих,
в заченатото ми цунами.
А щом стихийната вълна
тук, върху листа ми, премине
на слънчевата светлина
самата муза ще ми смигне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
!
