И аз не знам, и аз не знам,
от сън когато се изнижа,
на листа бял какъв колан
ще вържа, стих да каканижа.
Стоя, замислен в тишина,
стоя и чакам как отново
една божествена ръка
ще сложи чаканото слово.
И после ще излее в стих
изстраданото през деня ми –
в нощта, когато се родих,
в заченатото ми цунами.
А щом стихийната вълна
тук, върху листа ми, премине
на слънчевата светлина
самата муза ще ми смигне.
© Иван Христов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!