Раждане
И аз не знам, и аз не знам,
от сън когато се изнижа,
на листа бял какъв колан
ще вържа, стих да каканижа.
Стоя, замислен в тишина,
стоя и чакам как отново
една божествена ръка
ще сложи чаканото слово.
И после ще излее в стих
изстраданото през деня ми –
в нощта, когато се родих,
в заченатото ми цунами.
А щом стихийната вълна
тук, върху листа ми, премине
на слънчевата светлина
самата муза ще ми смигне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
!