11 дек. 2017 г., 02:01

Раждането на Добротата 

  Поэзия
1318 7 18
Добротата се ражда,
когато над умиращ от жажда
поднасяш чаша вода, кубче лед
и прогонваш смъртта бледа.
Да си ходи, много надалеч.
Когато разделяш последния залък
с непознатия, малък човек.
Когато боли те за чуждия,
за оня, който наричат го лудия
и кичат главата му с трънен венец,
а след години оказва се, че бил е мъдрец.
Когато подаваш ръка на заблудения, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Раждане на Добротата »

7 место

Предложения
: ??:??