Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
11.12.2017 г., 2:01 ч.

Раждането на Добротата 

  Поезия
1210 7 18

Добротата се ражда, 

когато над умиращ от жажда

поднасяш чаша вода, кубче лед

и прогонваш смъртта бледа. 

Да си ходи, много надалеч. 

 

Когато разделяш последния залък

с непознатия, малък човек. 

Когато боли те за чуждия, 

за оня, който наричат го лудия

и кичат главата му с трънен венец, 

а след години оказва се, че бил е мъдрец. 

 

Когато подаваш ръка на заблудения, 

че примките са навред

и му подаряваш свободата –

да бъде човек! 

 

Добротата на пътя е. 

Хвърлена карта, от живо тесте, 

даваща дори на престъпника нежно сърце. 

Имам среща с нея и ми е топло. 

Хубаво, като утрото –

обичащо дори лошия ден! 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Раждане на Добротата »

7 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми стиха ти , Васе!
  • Любовта е именно това, което показва лирическата – грижа и загриженост! С Любовта си тя подтиква към доброто!...

    Разбирам лирическата ти, Васе!
    Успех на конкурса!
  • Чудесен стих. Давам глас за него.
  • Топъл стих. Поздравления!
  • Много е искрено, Васе! Поздравявам те и ти пожелавам успех!
  • Гласувам за неподправеността на изказа, за добротата в душата на стиха и за искреността, която лъха от редовете. Прекрасен стих и финал!
  • Красиво е когато това което казваш е изпълнено с искреност.
  • Хареса ми, Васе! Поздрави!
  • Когато човек върши добро от любов към Бог и към ближния, той не го афишира, за да бъде забелязан, нито е длъжен да дава отчет пред някого...
  • Гласувам, Васе! Прекрасно е!
  • Даша, понеже питате. Да оставала съм без залък хляб. Бях ученичка и в училище припадах от глад. Приятелите ми нямаха вече нужда от мен и ме изоставиха. Учителите не разбраха, какво ми е и ми пишеха двойки. И с право нямах сили да уча. И не разбрах какво пък ви подразни в това прекрасно и човешко стихче. Васето е един от най-добрите хора, които познавам. Да, не я познавам лично. Но съм убедена в това. От къде ли? Просто знам и всяка частица в мен го усеща.
  • Разбира се, че давам вода и храна на трима души, грижа се за топлината и уюта им. Без мен са загубени, да ми дава живот и здраве Господ! Винаги казвам истината и сигурно много ме мразят за това. Животът ми е труден, но стойностен. Не съжалявам за нищо, защото имам обичта на близките си, а другите не могат да не наранят!
  • "Добротата се ражда,
    когато над умиращ от жажда
    поднасяш чаша вода, кубче лед
    и прогонваш смъртта бледа. "

    Случвало ли ви се е някога? На колко от присъстващите?
    На мене - да.
    Двама човека са пили и яли от ръката ми преди да срещнат смъртта в ръцете ми, от които единия слепец, когото храним 13 месеца с лъжица като дете.
    Разбира се не жадни уж за любов или думички, защото той няма да чака 10 години например, когато си му подал ръка.
    Вие някога оставали ли сте без залък? Питам просто

    Но"Когато подаваш ръка на заблудения,
    че примките са навред"
    Колко от вас са го правили?
    А колко от вас са заблуждавали други хора?

    Добротата не се ражда, когато скрит зад чуждо име или лице, заблуждаваш някого,, когато ослепиш, а после наричаш слепеца прилеп, или безчувствен камък, или пияна селска пръчка, защото не е отговорил на "жаждата" ти уж за нещо.
    Така че, преди да давате уроци, задайте си съответните въпроси към себе си, дали сте ги научили.
  • Браво, Весе
    Поздрави и успех.
  • Стойностна творба, Васе! Хареса ми и гласувам за нея! Успех в конкурса!
  • Хубав стих 🎄🎄
  • Чудесен стих!
  • Чудесен стих. Давам глас за него.
Предложения
: ??:??