11.12.2017 г., 2:01 ч.

Раждането на Добротата 

  Поезия
1319 7 18
Добротата се ражда,
когато над умиращ от жажда
поднасяш чаша вода, кубче лед
и прогонваш смъртта бледа.
Да си ходи, много надалеч.
Когато разделяш последния залък
с непознатия, малък човек.
Когато боли те за чуждия,
за оня, който наричат го лудия
и кичат главата му с трънен венец,
а след години оказва се, че бил е мъдрец.
Когато подаваш ръка на заблудения, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Раждане на Добротата »

7 място

Предложения
: ??:??