Раждането на Добротата
Добротата се ражда,
когато над умиращ от жажда
поднасяш чаша вода, кубче лед
и прогонваш смъртта бледа.
Да си ходи, много надалеч.
Когато разделяш последния залък
с непознатия, малък човек.
Когато боли те за чуждия,
за оня, който наричат го лудия
и кичат главата му с трънен венец,
а след години оказва се, че бил е мъдрец.
Когато подаваш ръка на заблудения,
че примките са навред
и му подаряваш свободата –
да бъде човек!
Добротата на пътя е.
Хвърлена карта, от живо тесте,
даваща дори на престъпника нежно сърце.
Имам среща с нея и ми е топло.
Хубаво, като утрото –
обичащо дори лошия ден!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
