8 янв. 2021 г., 23:19  

Райско

491 6 14

Аз имам прозорец във моята стая

и сутрин, когато небето проглежда

ти казвам, че тук на Земята е Раят.

Ти гледаш сънливо,

със смръщени вежди!

От облаци спускат се птици, чертаят

в небето спирали. А в морската пяна

охлажда се Слънцето. Сипвам ти чая.

Ти искаш ли захар?

Любов?

И отдаване?

 

От слънцето слиза към твоите устни

най-топлият лъч, който теб ще целуне.

За зима е рано. За лято е късно,

но всичко красиво трепти помежду ни.

 

Сега ако кажеш, че още си сънен ,

че още си нервен. Че друго ти трябва-

недей да забравяш, че Раят е всъщност

единствено в нашият поглед към Рая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...