8 ene 2021, 23:19  

Райско

  Poesía
489 6 14

Аз имам прозорец във моята стая

и сутрин, когато небето проглежда

ти казвам, че тук на Земята е Раят.

Ти гледаш сънливо,

със смръщени вежди!

От облаци спускат се птици, чертаят

в небето спирали. А в морската пяна

охлажда се Слънцето. Сипвам ти чая.

Ти искаш ли захар?

Любов?

И отдаване?

 

От слънцето слиза към твоите устни

най-топлият лъч, който теб ще целуне.

За зима е рано. За лято е късно,

но всичко красиво трепти помежду ни.

 

Сега ако кажеш, че още си сънен ,

че още си нервен. Че друго ти трябва-

недей да забравяш, че Раят е всъщност

единствено в нашият поглед към Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....