Рандеву
Изкрещя, че е моя позната,
и земята се срина под мен,
завъртя се в леглото вината
на душата, която е в плен.
Небесата останаха сини
и жената гласа си изви –
и дори не успя да премине
път кармѝнен, защото боли.
Заваля и сърцето заплака.
Не разбра, че сме вече сами?
Самотата престана да чака
от съдбата добри новини.
Завладя тишината на мрака
като приказна фея в нощта.
Аз за нея съм цар на Итака
и парче от лика на света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
