Рандеву

3 мар. 2020 г., 09:55

Поэзия » Другая

494 1 3

Изкрещя, че е моя позната,
и земята се срина под мен,
завъртя се в леглото вината
на душата, която е в плен.
Небесата останаха сини
и жената гласа си изви –
и дори не успя да премине
път кармѝнен, защото боли.
Заваля и сърцето заплака.
Не разбра, че сме вече сами?
Самотата престана да чака
от съдбата добри новини. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Рандеву

Искате да прочетете повече?

Предложения