Рандеву

3.03.2020 г., 9:55 ч.

Поезия » Друга

461 1 3

Изкрещя, че е моя позната,
и земята се срина под мен,
завъртя се в леглото вината
на душата, която е в плен.

Небесата останаха сини
и жената гласа си изви –
и дори не успя да премине
път кармѝнен, защото боли.

Заваля и сърцето заплака.
Не разбра, че сме вече сами?
Самотата престана да чака
от съдбата добри новини.

Завладя тишината на мрака
като приказна фея в нощта.
Аз за нея съм цар на Итака
и парче от лика на света.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.