ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3098
22 янв. 2009 г., 11:03

Ранена луна 

  Поэзия » Любовная
752 0 13

(Реквием)


Изгрява Луната самотна, смутена -
а казват, красива била,
печална вдовица с душа наранена
сред рой от небесни тела.

Студена и бледа, тя гледа безмълвна
вълшебния танц на нощта.
Как мразя Луната, когато е пълна –
прилича на вещица зла.

В безсънните нощи коварно наднича
в леглото без капчица жал,
и сякаш душата си виждам да тича
към Ада със страх и печал.

Духът на любимия в нея потърсих,
но явно жестоко сгреших,
в скръбта си изгубих безценната Вяра
и скъпо за Нея платих.

Върни ми душата, Луна наранена,
приличаш така на смъртта.
Не вярвам във теб – за Живот сме родени,
дори да изгнием в пръстта.

© Ваня Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??