Ранена луна
(Реквием)
Изгрява Луната самотна, смутена -
а казват, красива била,
печална вдовица с душа наранена
сред рой от небесни тела.
Студена и бледа, тя гледа безмълвна
вълшебния танц на нощта.
Как мразя Луната, когато е пълна –
прилича на вещица зла.
В безсънните нощи коварно наднича
в леглото без капчица жал,
и сякаш душата си виждам да тича
към Ада със страх и печал.
Духът на любимия в нея потърсих,
но явно жестоко сгреших,
в скръбта си изгубих безценната Вяра
и скъпо за Нея платих.
Върни ми душата, Луна наранена,
приличаш така на смъртта.
Не вярвам във теб – за Живот сме родени,
дори да изгнием в пръстта.
© Ваня Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав , хубав стих ! Поздрави !
-
Красимир, благодаря за отзива и за това, че забелязахте печатната ми грешка. В оригинала е "а казват, красива била".
Благодаря и на всички останали за добрите думи! -
великолепно...толкова е хубаво...
-
да!
-
Много ми хареса!
Поздрав! -
Излят стих!
Браво! -
удоволствиеее!
благодаря!
п.п. здравей!
-
Прекрасно...
Поздрав! -
Браво!!! И добре дошла! Пропуснала съм ти първия стих, но сега го прочетох! Поздрав, Ваня!
-
Страхотно е!Четиристъпен амфибрахий.Във втория стих (май е
печатна грешка)- ,,казват, красива била,, не достига една сричка.
Сигурно отпред е пропуснато ,,и,,.Иначе ритъма е супер!Перфектна
техника и красива идея! -
евала... отдавна не съм чел нещо което да ми хареса ... всякак!
-
Истина е - За живот сме родени!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
п.с - и аз мисля, че е вещица луната
и тук поздави, и прекрасен ден утре!
t.