15 июн. 2025 г., 16:13

Рапсодия в синьо

282 0 1

                                 Рапсодия в синьо 

 

 

Небето слива се с морето, красота,

те сякаш се допълват заедно, синева.

Луната очертава една пътека сребърна,

бавно над морето спусна се отново ноща.

 

Морските птици се гонят във въздуха,

докосват морето с уморените си крила.

Те сякаш са неговите морски чеда,

то ги храни, грижи се за тях като деца.

 

А звуците му са сякаш рапсодия една,

една синя рапсодия, музика от дълбочина.

Вълните прииждат отново една по една

и нежни галят златния пясък на брега.

 

Птиците са хор в тази музикална картина,

тя стопля душата на човека преди и сега.

Сърцето затуптява усетило тази красота,

посреща го душата с радост и изпраща го с тъга!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...