Jun 15, 2025, 4:13 PM

Рапсодия в синьо

281 0 1

                                 Рапсодия в синьо 

 

 

Небето слива се с морето, красота,

те сякаш се допълват заедно, синева.

Луната очертава една пътека сребърна,

бавно над морето спусна се отново ноща.

 

Морските птици се гонят във въздуха,

докосват морето с уморените си крила.

Те сякаш са неговите морски чеда,

то ги храни, грижи се за тях като деца.

 

А звуците му са сякаш рапсодия една,

една синя рапсодия, музика от дълбочина.

Вълните прииждат отново една по една

и нежни галят златния пясък на брега.

 

Птиците са хор в тази музикална картина,

тя стопля душата на човека преди и сега.

Сърцето затуптява усетило тази красота,

посреща го душата с радост и изпраща го с тъга!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....