Рапсодия в синьо

                                 Рапсодия в синьо 

Небето слива се с морето, красота,

те сякаш се допълват заедно, синева.

Луната очертава една пътека сребърна,

бавно над морето спусна се отново ноща.

Морските птици се гонят във въздуха,

докосват морето с уморените си крила.

Те сякаш са неговите морски чеда,

то ги храни, грижи се за тях като деца.

А звуците му са сякаш рапсодия една,

една синя рапсодия, музика от дълбочина.

Вълните прииждат отново една по една

и нежни галят златния пясък на брега.

Птиците са хор в тази музикална картина,

тя стопля душата на човека преди и сега.

Сърцето затуптява усетило тази красота,

посреща го душата с радост и изпраща го с тъга!