Равносилно на луда
Не е ли равносилно на лъжа
дълбокото спотайване в очите
и буря, като придошла река,
и тихо премълчаното ,,Обичам''.
Не е ли равносилно на измама,
когато се усмихваш по неволя,
и често да отричаш любовта,
и пак за нея Господа да молиш.
Не е ли равносилно на заблуда
да казваш, че си силен и доволен,
а в тебе да умира гордостта
отново унизена да се моли.
И само нощем стиснал във юмруци
сърцето си оглозгано до кости,
да вярваш че отново ще е твое,
не е ли присвояване на чуждо.
Това не е ли праг към лудостта,
когато казваш, всичко е отминало,
а утре пак да вярваш в чудеса
и в някаква надежда изнасилена.
Не е ли равносилно на греха-
лъжа, измама, кражба и заблуда.
О, Боже мой, прости ми за това,
но сигурно изглеждам като луда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
