Не е ли равносилно на лъжа
дълбокото спотайване в очите
и буря, като придошла река,
и тихо премълчаното ,,Обичам''.
Не е ли равносилно на измама,
когато се усмихваш по неволя,
и често да отричаш любовта,
и пак за нея Господа да молиш.
Не е ли равносилно на заблуда
да казваш, че си силен и доволен,
а в тебе да умира гордостта
отново унизена да се моли. ...