Равносметка
Равносметка
На жената, която ме създаде като личност –
моя втора майка, верен приятел и духовен водач.
Повярвах си в обречената лудост -
сама с остена неведнъж се ръчках.
И глупостта детинска в тиха мъдрост
платих си побеляла с всяка бръчка.
Сама достигнах своята Голгота
и празник бе за мене светлината,
че никога за собствена изгода
не си пожертвах ни за миг душата.
Не жалих сили, обич, топла дреха
и прошка често давах на предали.
Ехей, Живот, ти блага си утеха...
но не за тези, що не са живяли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
