Равносметка
Равносметка
На жената, която ме създаде като личност –
моя втора майка, верен приятел и духовен водач.
Повярвах си в обречената лудост -
сама с остена неведнъж се ръчках.
И глупостта детинска в тиха мъдрост
платих си побеляла с всяка бръчка.
Сама достигнах своята Голгота
и празник бе за мене светлината,
че никога за собствена изгода
не си пожертвах ни за миг душата.
Не жалих сили, обич, топла дреха
и прошка често давах на предали.
Ехей, Живот, ти блага си утеха...
но не за тези, що не са живяли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
