May 6, 2012, 11:28 PM

Равносметка 

  Poetry » Civilian
762 0 6

Равносметка

 

 

На жената, която ме създаде като личност –

моя втора майка, верен приятел и духовен водач.

 

 

 

 

Повярвах си в обречената лудост -

сама с остена неведнъж се ръчках.

И глупостта детинска в тиха мъдрост

платих си побеляла с всяка бръчка.

 

Сама достигнах своята Голгота

и празник бе за мене светлината,

че никога за собствена изгода

не си пожертвах ни за миг душата.

 

Не жалих сили, обич, топла дреха

и прошка често давах на предали.

Ехей, Живот, ти блага си утеха...

но не за тези, що не са живяли.

 

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??