12 янв. 2011 г., 18:42

Равносметка 

  Поэзия » Философская
564 0 4

               Равносметка

 

Какви сме глупаци?! О, колко сме прости?!

Зомбирани бродим в свободен затвор!

Акъл не приемаме, даже на гости,

на други единствено правим разбор!

 

А ние, васали на нравите днешни,

защо се сами не осъдим веднъж  ̶

да видим се, колко сме грешни и смешни  ̶

лекета, размити в житейския дъжд?!

 

Но не, твърде силно е нашето его,

издигнато в култ от модерния свят

и точно защото кълнем се във него,

в душа и сърце настанява се хлад!

 

Прикриваме чувства зад строгите маски,

изглеждаме силни, но детското в нас

жадува за обич, за нежност и ласки,

с които ще върне се тази ни част!

 

Дома си буквално превърнахме в крепост,

семейният огън за кратко гори,

маркираме всичко духовно с „нелепост”,

а мерим успеха със „власт” и „пари”!

 

Човек за човека не вълк е, а змѝя ̶

очакваме само отрова и жлъч,

в доброто не вярваме  ̶   газим добрия,

а с щори посрещаме светлия лъч!

 

И ето, вървим по красива пътека,

с насочващи знаци: „Щастлив океан”,

но в края ѝ стигаме блатото с кека  ̶

от собствени мисли и дейност набран!

 

Нагазваме бавно, до гуша в лайната,

ругаем, ридаем и други виним,

замлъкваме чак като стигнат устата,

съзнали кога е животът значим!

 

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • С Есфир
    И поздравления за стиха!!!
  • С поздрав за гражданската позиция!
  • значим е живота и хората, които го възпяват, приятелю...
  • Тези хора, които си описал-те никога няма да го прочетат...По простата причина, че такава равносметка може да си даде човек, който никога не живее така.
    Поздравления за силното произведение!!!
Предложения
: ??:??