Равносметка
Равносметка
Какви сме глупаци?! О, колко сме прости?!
Зомбирани бродим в свободен затвор!
Акъл не приемаме, даже на гости,
на други единствено правим разбор!
А ние, васали на нравите днешни,
защо се сами не осъдим веднъж ̶
да видим се, колко сме грешни и смешни ̶
лекета, размити в житейския дъжд?!
Но не, твърде силно е нашето его,
издигнато в култ от модерния свят
и точно защото кълнем се във него,
в душа и сърце настанява се хлад!
Прикриваме чувства зад строгите маски,
изглеждаме силни, но детското в нас
жадува за обич, за нежност и ласки,
с които ще върне се тази ни част!
Дома си буквално превърнахме в крепост,
семейният огън за кратко гори,
маркираме всичко духовно с „нелепост”,
а мерим успеха със „власт” и „пари”!
Човек за човека не вълк е, а змѝя ̶
очакваме само отрова и жлъч,
в доброто не вярваме ̶ газим добрия,
а с щори посрещаме светлия лъч!
И ето, вървим по красива пътека,
с насочващи знаци: „Щастлив океан”,
но в края ѝ стигаме блатото с кека ̶
от собствени мисли и дейност набран!
Нагазваме бавно, до гуша в лайната,
ругаем, ридаем и други виним,
замлъкваме чак като стигнат устата,
съзнали кога е животът значим!
© Марин Цанков All rights reserved.
