12 авг. 2008 г., 13:58

Равносметка

Поэзия

586 0 6

                                                Р а в н о с м е т к а

                                       Много слънчеви дни преживях -
                                       отлетяха годините млади...
                                       Доста болка и гняв преболях -
                                       уморих се, не сетих наслада...

                                       Дълго търсих приятел в беди
                                       и разбрах, че приятелство няма...
                                       Ронят се само горчиви следи...
                                       А е друго, когато са двама...

                                       Често падам и ставам сама,
                                       продължавам да следвам мечтите...
                                       И какво от това, че съм слаба жена
                                       и сълзи тихи пълнят очите?!

                                       Нежни хитове нощем звучат...
                                       Със стихиите волно танцувам,
                                       а озъбено дебне бездушният свят
                                       и завижда, когато лудувам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ивана59 (Иванка Гичева)

Трудно е, но остани вярна на себе си!

2008-08-12T19:24:35+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Дълбок стих, чудно си го описала, но усещам и болката в думите. Движи напред и се изправяй винаги.

2008-08-12T16:56:32+03:00
posh` (Таня Атанасова)

Страхотно стихотворение!Браво, продължавай в същия дух!

2008-08-12T16:52:36+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Много харесах!

2008-08-12T16:16:28+03:00
iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

Лудувай,падай и ставай!Не си слаба,щом сама се изправяш.Поздрави!

2008-08-12T15:13:26+03:00