3 апр. 2020 г., 11:59

Равносметка

912 0 0

Назад – само спомени.

Напред – няма посока.

По средата – нямо мълчание,

И всичко потънало в мрак.

 

Без теб – няма пътека,

Без теб – няма звезди.

Без теб – няма утеха

Без теб – душата боли.

 

Животът ми с теб –

шепа цветни стъкълца.

Умът ми крещи –

не падай от високо,

защото много боли.

 

В душата – въздишка дълбока,

В ума – вик за достойнство,

Сърцето счупена чаша,

съшита с тъмни конци.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...