3 апр. 2020 г., 11:59

Равносметка

908 0 0

Назад – само спомени.

Напред – няма посока.

По средата – нямо мълчание,

И всичко потънало в мрак.

 

Без теб – няма пътека,

Без теб – няма звезди.

Без теб – няма утеха

Без теб – душата боли.

 

Животът ми с теб –

шепа цветни стъкълца.

Умът ми крещи –

не падай от високо,

защото много боли.

 

В душата – въздишка дълбока,

В ума – вик за достойнство,

Сърцето счупена чаша,

съшита с тъмни конци.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...