3.04.2020 г., 11:59

Равносметка

913 0 0

Назад – само спомени.

Напред – няма посока.

По средата – нямо мълчание,

И всичко потънало в мрак.

 

Без теб – няма пътека,

Без теб – няма звезди.

Без теб – няма утеха

Без теб – душата боли.

 

Животът ми с теб –

шепа цветни стъкълца.

Умът ми крещи –

не падай от високо,

защото много боли.

 

В душата – въздишка дълбока,

В ума – вик за достойнство,

Сърцето счупена чаша,

съшита с тъмни конци.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...