25 дек. 2020 г., 19:59

Равносметка 

  Поэзия
832 4 8

                  ...кратък поклон и тръгни гола, нахална и млада.

                          Недялко Йорданов, "Не остарявай, любов"

 

Оцеляла в дланта на бездушната драка,

не заплака нощта, с кротък дъжд не заплака.

 

Само капки роса по извитите мигли

на елите в леса вечност мина ли, миг ли?

 

Само намек, поклон. По улуците слезе

лъч в студения дом. Хубостта ми залезе.

 

Младостта отлетя след безгласните птици.

По баира зора, пременена в чепици

 

от желязо и мед с дързост, с хъс подплатени.

Вдига в пламъци бент между тебе и мене.

 

Уморена до смърт от игрите ти вечни,

хващам първия път по посока "Човечност".

 

За интриги, борби вече твърде добра съм,

затова си върви, принце мой непорасъл!

 

С теб е чуждо и зло ненавиждам, обичам...

Радост не, а тегло обичта ни наричам.

 

Казваш тихо: "Съдба! Ти поела си риска".

Но не искам така да живея. Не искам!

 

 

25.12.2020

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, като бях малка, ме караха да си затварям очите, да ми видели миглите, че били дълги и извити. После сложих очила и спряха. С времето се променяме, понякога към по-добро, понякога - не толкова. Но какво пък толкова☺? Аз самата никога не съм се виждала със затворени очи, по обясними причини. Ние сме това, което другите виждат в нас. Ако ни виждат красиви, добри, умни или талантливи, това сме, дори и да се заблуждават. Ако търсиш доброто у другия, все ще го намериш. Коледни раздумки ☺.
  • "Само капки роса по извитите мигли
    на елите в леса – вечност мина ли, миг ли?" Допадна ми много!
  • Благодаря.
  • Прекрасно.
  • Благодаря ви, благодаря и за "Любими". Весели коледни и новогодишни празници на всички!
  • Който го може, го може! Харесах! Весели празници!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря, Валентине. Току-що ми дойде наум още едно, заключително двустишие:

    Калкулирам блян, бит - плюс и минуси, нули...
    Равносметка - артрит от въздушните кули.

    Но то е малко в по-друг стил от основната тоналност на стихотворението, така че може да си остане и така.
Предложения
: ??:??