Равносметка
...кратък поклон и тръгни – гола, нахална и млада.
Недялко Йорданов, "Не остарявай, любов"
Оцеляла в дланта на бездушната драка,
не заплака нощта, с кротък дъжд не заплака.
Само капки роса по извитите мигли
на елите в леса – вечност мина ли, миг ли?
Само намек, поклон. По улуците слезе
лъч в студения дом. Хубостта ми залезе.
Младостта отлетя след безгласните птици.
По баира – зора, пременена в чепици
от желязо и мед – с дързост, с хъс подплатени.
Вдига в пламъци бент – между тебе и мене.
Уморена до смърт от игрите ти вечни,
хващам първия път по посока "Човечност".
За интриги, борби вече твърде добра съм,
затова си върви, принце мой непорасъл!
С теб е чуждо и зло – ненавиждам, обичам...
Радост не, а тегло обичта ни наричам.
Казваш тихо: "Съдба! Ти поела си риска".
Но не искам така да живея. Не искам!
25.12.2020
© Мария Димитрова All rights reserved.
