ValentinaMitova (Valentina Mitova)
245 903
24 сент. 2022 г., 08:43

Равносметка 

  Поэзия
162 2 4

 

Един прекрасен ден,

Аз зная

и моето сърце ще спре!

Ще кротне там, и ще откаже…

стрелките

по нататък да придвижи…

И времето за мен ще спре!

И филмовата лента на живота,

пред очите ми, за мигове ще мине!

И всичко, казват, че ти става ясно!

И всичко виждаш, като вчера!

Макар и измерението да е в години…

Дали ще са ми грешките простени?

Дали са много греховете?

Добро направих ли?

Живях ли както подобава?

Оставих ли на всекиму по нещо?

Научих ли туй,

за което бях изпратена от Бога?

Посланията му,

Аз прИживе, разбрах ли?

Любов получих ли?

Любов аз дадох ли?...

и някого

на милосърдие научих ли?

Въпросите са много!

А времето е , казват, кратко…тука на Земята!

Каквото си направил, си направил!

Каквото си постигнал, си постигнал!

Времето изтече!

С товар от тука, никой не си тръгва!

Вързопче дрешки и душата гола - това е всичко!...

Затова, въпросите задавам си сега…

Докато, часовникът ритмично чука,

и още е в средата на века ми!...

Все още има време...( или така си мисля),

да се уча!..

От себе си да дам!

Сърцето си, макар и на парченца да разчупя…

На всекиго, по късче да раздам!...

Valentina Mitova©

25/10/2019

 

 

 

© Valentina Mitova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Тони, Вале, Миночка,,♥️♥️♥️Вечни въпроси! Така е! Обаче, някои си ги задават, мислят, преосмислят...Други не! Странно нещо сме хората!
  • Като се замисля, дали има човек на тази земя, който да не си задава тези въпроси, особено, като вижда, че животът ни е толкова кратък. Сякаш миг от вселената се откъсва и вятърът го запраща в неизвестно измерение. И колкото по често разсъждаваме върху тях, толкова по мъдри ставаме, защото сме тук на земята именно, да се научим да се обичаме. Хареса ми, стихът ти Валя!
  • И това ще стане...
    Някога, но не сега. Дишай.
  • Хубав стих, много въпроси и прозрения, като молитва ми звучи, Валя. Важното за всеки от нас е да осъзнава. Не само чуждото поведение и грешки, а и собственото си поведение. Да живее така, че да не съжалява за пропуснатите години. Защото -
    "Но денят на Господа ще дойде неочаквано, както се промъква крадец. Тогава небесата ще изчезнат с тътен, огън ще погълне небесните тела, а земята и всичко вършено там ще бъде разкрито."
Предложения
: ??:??