23 июл. 2025 г., 23:48

Равносметка

178 0 0
Какво ли знам за истинските загуби?                                  какво ли претендирам аз, че знам... и подозирам ли,             че могат те да бъдат пагубни,      когато сред житейска глъчка почувстваш се изгубен, като че в пустинята -                                                                неутешим и сам - и насъбралата се в тебе жлъчка стремглаво и неумолимо затегли те                                                       към тинята... Откривала ли съм аз Гранд Каньон                                                            насред покрусената си душа след загубата на човек любим, непрежалим? И чувствала ли съм                                причини милион,                                    да се предам на мъката безкрайна да реша, защото пътят ми напред изглежда труден,                                                          немислим? Загубвала ли съм и себе си насред дълбоката студена Марианска падина - там - под водата, в тъмното,                    където въздухът едва достига и трудно се процежда светлина? Летяла ли съм аз и горе там високо със орлите - със тез пернати аристократи между птиците;                          над фалша, суетата и езиците -                                        онези злобните и злите... И падала ли съм от тази висота до рутината на земната                      житейска простота? И, ако "Да",        то - доколко ме болеше и доколко отрезвяващ беше                                               сблъсъкът с земята? Доведе ли ме той до мъдрост и прозрения                                       относно Истината свята? И... озлобих ли се, и настървих ли се от претърпяното от мене зло? И промених ли се? И преродих ли се във нещо по-красиво                                    и добро? И преоткрих ли се - със Бог          и с себе си         сдобрих ли се? Намерих ли си благородна кауза? Разбрах ли как      в живота да се съхраня,                                        да оцелея? И продължих ли пак да го живея от там,  където сложила го бях на пауза? Въпроси много -                           чак идва ти да се почешеш ти по темето, а отговорите дошли са или пък ще да дойдат с времето. Та важно си е за човек от Бога                     още време да изпроси,                         за да може Истината да прозре; да почне да си отговаря, а пък и да си зададе и още и все по-правилни въпроси.   14 - 21.05.2024 г.                    Ма   Ро   Ка

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марчела Камала Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...