Какво ли знам за истинските загуби?
какво ли претендирам аз, че знам...
и подозирам ли,
че могат те да бъдат пагубни,
когато сред житейска глъчка
почувстваш се изгубен, като че в пустинята -
неутешим и сам -
и насъбралата се в тебе жлъчка
стремглаво и неумолимо затегли те
към тинята...
Откривала ли съм аз Гранд Каньон
насред покрусената си душа
след загубата на човек любим, непрежалим?
И чувствала ли съм
причини милион,
да се предам на мъката безкрайна да реша,
защото пътят ми напред изглежда труден,
немислим?
Загубвала ли съм и себе си насред дълбоката студена Марианска падина -
там - под водата, в тъмното,
където въздухът едва достига и трудно се процежда светлина?
Летяла ли съм аз и горе там високо със орлите -
със тез пернати аристократи между птиците;
над фалша, суетата и езиците -
онези злобните и злите...
И падала ли съм от тази висота
до рутината на земната
житейска простота?
И, ако "Да",
то - доколко ме болеше
и доколко отрезвяващ беше
сблъсъкът с земята?
Доведе ли ме той до мъдрост и прозрения
относно Истината свята?
И... озлобих ли се,
и настървих ли се
от претърпяното от мене зло?
И промених ли се?
И преродих ли се
във нещо по-красиво
и добро?
И преоткрих ли се -
със Бог
и с себе си
сдобрих ли се?
Намерих ли си благородна кауза?
Разбрах ли как
в живота да се съхраня,
да оцелея?
И продължих ли пак да го живея
от там,
където сложила го бях на пауза?
Въпроси много -
чак идва ти да се почешеш ти по темето,
а отговорите дошли са или пък ще да дойдат с времето.
Та важно си е за човек от Бога
още време да изпроси,
за да може Истината да прозре;
да почне да си отговаря, а пък и да си зададе
и още и все по-правилни въпроси.
14 - 21.05.2024 г. Ма Ро Ка