Jul 23, 2025, 11:48 PM

Равносметка

175 0 0
Какво ли знам за истинските загуби?                                  какво ли претендирам аз, че знам... и подозирам ли,             че могат те да бъдат пагубни,      когато сред житейска глъчка почувстваш се изгубен, като че в пустинята -                                                                неутешим и сам - и насъбралата се в тебе жлъчка стремглаво и неумолимо затегли те                                                       към тинята... Откривала ли съм аз Гранд Каньон                                                            насред покрусената си душа след загубата на човек любим, непрежалим? И чувствала ли съм                                причини милион,                                    да се предам на мъката безкрайна да реша, защото пътят ми напред изглежда труден,                                                          немислим? Загубвала ли съм и себе си насред дълбоката студена Марианска падина - там - под водата, в тъмното,                    където въздухът едва достига и трудно се процежда светлина? Летяла ли съм аз и горе там високо със орлите - със тез пернати аристократи между птиците;                          над фалша, суетата и езиците -                                        онези злобните и злите... И падала ли съм от тази висота до рутината на земната                      житейска простота? И, ако "Да",        то - доколко ме болеше и доколко отрезвяващ беше                                               сблъсъкът с земята? Доведе ли ме той до мъдрост и прозрения                                       относно Истината свята? И... озлобих ли се, и настървих ли се от претърпяното от мене зло? И промених ли се? И преродих ли се във нещо по-красиво                                    и добро? И преоткрих ли се - със Бог          и с себе си         сдобрих ли се? Намерих ли си благородна кауза? Разбрах ли как      в живота да се съхраня,                                        да оцелея? И продължих ли пак да го живея от там,  където сложила го бях на пауза? Въпроси много -                           чак идва ти да се почешеш ти по темето, а отговорите дошли са или пък ще да дойдат с времето. Та важно си е за човек от Бога                     още време да изпроси,                         за да може Истината да прозре; да почне да си отговаря, а пък и да си зададе и още и все по-правилни въпроси.   14 - 21.05.2024 г.                    Ма   Ро   Ка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марчела Камала All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....