23.07.2025 г., 23:48

Равносметка

177 0 0
Какво ли знам за истинските загуби?                                  какво ли претендирам аз, че знам... и подозирам ли,             че могат те да бъдат пагубни,      когато сред житейска глъчка почувстваш се изгубен, като че в пустинята -                                                                неутешим и сам - и насъбралата се в тебе жлъчка стремглаво и неумолимо затегли те                                                       към тинята... Откривала ли съм аз Гранд Каньон                                                            насред покрусената си душа след загубата на човек любим, непрежалим? И чувствала ли съм                                причини милион,                                    да се предам на мъката безкрайна да реша, защото пътят ми напред изглежда труден,                                                          немислим? Загубвала ли съм и себе си насред дълбоката студена Марианска падина - там - под водата, в тъмното,                    където въздухът едва достига и трудно се процежда светлина? Летяла ли съм аз и горе там високо със орлите - със тез пернати аристократи между птиците;                          над фалша, суетата и езиците -                                        онези злобните и злите... И падала ли съм от тази висота до рутината на земната                      житейска простота? И, ако "Да",        то - доколко ме болеше и доколко отрезвяващ беше                                               сблъсъкът с земята? Доведе ли ме той до мъдрост и прозрения                                       относно Истината свята? И... озлобих ли се, и настървих ли се от претърпяното от мене зло? И промених ли се? И преродих ли се във нещо по-красиво                                    и добро? И преоткрих ли се - със Бог          и с себе си         сдобрих ли се? Намерих ли си благородна кауза? Разбрах ли как      в живота да се съхраня,                                        да оцелея? И продължих ли пак да го живея от там,  където сложила го бях на пауза? Въпроси много -                           чак идва ти да се почешеш ти по темето, а отговорите дошли са или пък ще да дойдат с времето. Та важно си е за човек от Бога                     още време да изпроси,                         за да може Истината да прозре; да почне да си отговаря, а пък и да си зададе и още и все по-правилни въпроси.   14 - 21.05.2024 г.                    Ма   Ро   Ка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марчела Камала Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...