9 сент. 2006 г., 10:35

Равносметка

Поэзия

680 0 11

Не спирам ни за миг -
все търся утеха или лек,
все диря посока и в студ, и в пек,
все в тишината със тъжен вик крещя.

Аз непрестанно тъжа - в зората,
в идващият ден и час,
за любовта и в самотата,
на кръстопътя все сама стоя.

Залостени верните врати,
покрити с мъгла и тъмнина,
поглеждат с ококорени очи
развоят на моята съдба.

За какво да се мъча? -
Да дарявам щастието и радостта,
като никой не ме чува
в този луд и невъзможен свят???
27.12.2002г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ти Вани

2006-09-27T15:49:17+03:00
Love (Ванина)

Трябва по-често да се усмихваме!Поздрав!

2006-09-24T16:20:42+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много се радвам Коста!Благодаря ти много!

2006-09-24T15:58:32+03:00
WOT (Коста Костов)

винаги някого слуша,дори и да не подозираш

2006-09-10T08:40:43+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"като никой не ме чува
в този луд и невъзможен свят???"
Чуй сърцето си Галина!
Когато се научиш да разговаряш с него то ти говори, а после и другите сърца започват да разговарят с твоето.Хората започват да те чуват и усещат!Сега е времето на твоето даване и слушане!Ще дойде времето, когато всичко което си дала и чула, без да си го броила, ще ти се върне удвоено!
Вярвай!
Това е животът!Сега се учи от него, а някога юздите му ще бъдат в твоите ръце, ако си съумяла да дадеш себе си!

2006-09-09T17:15:50+03:00