Равносметка
Не спирам ни за миг -
все търся утеха или лек,
все диря посока и в студ, и в пек,
все в тишината със тъжен вик крещя.
Аз непрестанно тъжа - в зората,
в идващият ден и час,
за любовта и в самотата,
на кръстопътя все сама стоя.
Залостени верните врати,
покрити с мъгла и тъмнина,
поглеждат с ококорени очи
развоят на моята съдба.
За какво да се мъча? -
Да дарявам щастието и радостта,
като никой не ме чува
в този луд и невъзможен свят???
27.12.2002г.
все търся утеха или лек,
все диря посока и в студ, и в пек,
все в тишината със тъжен вик крещя.
Аз непрестанно тъжа - в зората,
в идващият ден и час,
за любовта и в самотата,
на кръстопътя все сама стоя.
Залостени верните врати,
покрити с мъгла и тъмнина,
поглеждат с ококорени очи
развоят на моята съдба.
За какво да се мъча? -
Да дарявам щастието и радостта,
като никой не ме чува
в този луд и невъзможен свят???
27.12.2002г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
