Sep 9, 2006, 10:35 AM

Равносметка

  Poetry
678 0 11
Не спирам ни за миг -
все търся утеха или лек,
все диря посока и в студ, и в пек,
все в тишината със тъжен вик крещя.

Аз непрестанно тъжа - в зората,
в идващият ден и час,
за любовта и в самотата,
на кръстопътя все сама стоя.

Залостени верните врати,
покрити с мъгла и тъмнина,
поглеждат с ококорени очи
развоят на моята съдба.

За какво да се мъча? -
Да дарявам щастието и радостта,
като никой не ме чува
в този луд и невъзможен свят???
27.12.2002г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Вани
  • Трябва по-често да се усмихваме!Поздрав!
  • Много се радвам Коста!Благодаря ти много!
  • винаги някого слуша,дори и да не подозираш
  • "като никой не ме чува
    в този луд и невъзможен свят???"
    Чуй сърцето си Галина!
    Когато се научиш да разговаряш с него то ти говори, а после и другите сърца започват да разговарят с твоето.Хората започват да те чуват и усещат!Сега е времето на твоето даване и слушане!Ще дойде времето, когато всичко което си дала и чула, без да си го броила, ще ти се върне удвоено!
    Вярвай!
    Това е животът!Сега се учи от него, а някога юздите му ще бъдат в твоите ръце, ако си съумяла да дадеш себе си!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...