lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
571 11883
9 sept 2006, 10:35

Равносметка 

  Poesía
542 0 11
Не спирам ни за миг -
все търся утеха или лек,
все диря посока и в студ, и в пек,
все в тишината със тъжен вик крещя.

Аз непрестанно тъжа - в зората,
в идващият ден и час,
за любовта и в самотата,
на кръстопътя все сама стоя.

Залостени верните врати,
покрити с мъгла и тъмнина,
поглеждат с ококорени очи
развоят на моята съдба.

За какво да се мъча? -
Да дарявам щастието и радостта,
като никой не ме чува
в този луд и невъзможен свят???
27.12.2002г.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Вани
  • Трябва по-често да се усмихваме!Поздрав!
  • Много се радвам Коста!Благодаря ти много!
  • винаги някого слуша,дори и да не подозираш
  • "като никой не ме чува
    в този луд и невъзможен свят???"
    Чуй сърцето си Галина!
    Когато се научиш да разговаряш с него то ти говори, а после и другите сърца започват да разговарят с твоето.Хората започват да те чуват и усещат!Сега е времето на твоето даване и слушане!Ще дойде времето, когато всичко което си дала и чула, без да си го броила, ще ти се върне удвоено!
    Вярвай!
    Това е животът!Сега се учи от него, а някога юздите му ще бъдат в твоите ръце, ако си съумяла да дадеш себе си!
  • И тук си права Гери,но аз непрекъснато се опитвам да раздавам от себе си и не ми тежи,но не мога да разбера защто аз не мога да получа това,от което наистина имам нужда-а то е някои да ме разбере!Затова тужа непрестанно!Все удрям на камък като се опитам да потърся разбиране!Джеини,аз не чакам отплата за това,което сум дала,защото сум го дала от сърце и ми е достатъчно да видя,че след като съм дала нещо,то е направило някого щастлив или че му е помогнало в труден момент!Благодаря ви и на двете за коментарите!
  • И тук си права Гери,но аз непрекуснато се опитжам да раздажам от себе си и не ми тежи,но не мога да разбера защто аз не мога да получа това,от което наистина имам нужда-а то е някои да ме разбере!Затожа тужа непрестанно!Все удрям на камък като се опитам да потърся разбиране!Джеини,аз не чакам отплата за това,което сум дала,защото сум го дала от сърце и ми е достатъчно да жидя,че след като съм дала нещо,то е направило някого щастлив или че му е помогнало ж труден момент!Благодаря ви и на двете за коментарите!
  • Не ми хареса изразът:"...аз непрестанно тъжа...".Хората не обичат някой, който непрестанно тъжи. По този начин сама се изолираш от положителните емоции.Ти би ли харесвала някой, който постоянно тъжи?Излизай с приятелки, размести мебелите в къщи, купи си нещо ново,не е важно да е дреха, може и аквариум с костенурка).Изхвърли разни стари неща, със тях може да изхвърлиш и и натрупаната депресия. Напиши си на огледалото:Аз съм номер едно! - и повярвай, че е така.
  • "За какво да се мъча? -
    Да дарявам щастието и радостта,
    като никой не ме чува
    в този луд и невъзможен свят???"
    Не съм съгласна!
    Ти давай, а не мисли какво ще получаваш!
    Когато даваш, забрави, че си дала и не чакай отплата за дадено!
    Това е любовта, онази чистота на мисълта, на чувствата поникваща в действията и в душата на човека!
  • Много ми харесва!Само така!
  • Благодаря ти много!
Propuestas
: ??:??