7 янв. 2009 г., 13:43

Равносметка 

  Поэзия » Другая
1417 0 31
 

Все по-остро се взират очите ми

в овехтелите стенни часовници.

Неотмерващи прашно минутите,

на задъхано-болните делници...

 

Все по-рано се стъмва в зениците,

напоени със мирис на нямане.

И кънтят булевардно плесниците

след поредното мнимо отдаване...

 

Все по-тъмно рисуват сълзите ми

по палитра откъслечни спомени,

избродирали тихо следите ми

в тротоарно издъхнали корени...

 

Все по-тъжно припяват паветата

в ням синхрон с окуцелите пътища.

И потъват в смеха на моретата,

оглушели бетонни пристанища.

                                  

Все по-трудна е глътката - дишане,

след последната доза безсилие.

По спиралното кърваво тичане

в безтегловност е всяко усилие...

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??