Равносметка
Все по-остро се взират очите ми
в овехтелите стенни часовници.
Неотмерващи прашно минутите,
на задъхано-болните делници...
Все по-рано се стъмва в зениците,
напоени със мирис на нямане.
И кънтят булевардно плесниците
след поредното мнимо отдаване...
Все по-тъмно рисуват сълзите ми
по палитра откъслечни спомени,
избродирали тихо следите ми
в тротоарно издъхнали корени...
Все по-тъжно припяват паветата
в ням синхрон с окуцелите пътища.
И потъват в смеха на моретата,
оглушели бетонни пристанища.
Все по-трудна е глътката - дишане,
след последната доза безсилие.
По спиралното кърваво тичане
в безтегловност е всяко усилие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
