Jan 7, 2009, 1:43 PM

Равносметка 

  Poetry » Other
1416 0 31
 

Все по-остро се взират очите ми

в овехтелите стенни часовници.

Неотмерващи прашно минутите,

на задъхано-болните делници...

 

Все по-рано се стъмва в зениците,

напоени със мирис на нямане.

И кънтят булевардно плесниците

след поредното мнимо отдаване...

 

Все по-тъмно рисуват сълзите ми

по палитра откъслечни спомени,

избродирали тихо следите ми

в тротоарно издъхнали корени...

 

Все по-тъжно припяват паветата

в ням синхрон с окуцелите пътища.

И потъват в смеха на моретата,

оглушели бетонни пристанища.

                                  

Все по-трудна е глътката - дишане,

след последната доза безсилие.

По спиралното кърваво тичане

в безтегловност е всяко усилие...

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??