Jan 7, 2009, 1:43 PM

Равносметка

  Poetry » Other
1.8K 0 31
 

Все по-остро се взират очите ми

в овехтелите стенни часовници.

Неотмерващи прашно минутите,

на задъхано-болните делници...

 

Все по-рано се стъмва в зениците,

напоени със мирис на нямане.

И кънтят булевардно плесниците

след поредното мнимо отдаване...

 

Все по-тъмно рисуват сълзите ми

по палитра откъслечни спомени,

избродирали тихо следите ми

в тротоарно издъхнали корени...

 

Все по-тъжно припяват паветата

в ням синхрон с окуцелите пътища.

И потъват в смеха на моретата,

оглушели бетонни пристанища.

                                  

Все по-трудна е глътката - дишане,

след последната доза безсилие.

По спиралното кърваво тичане

в безтегловност е всяко усилие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...