24 мая 2018 г., 09:47

Раят е под седмата Земя!

1.7K 4 21

Когато човекът стане ЧОВЕК

и започне света да разбира,

озовава се на кръстопът

и трябва път да си избира:

Дали да тръгне по пътя на злото,

или да избере доброто. 

С неземна сила го теглят и двете.

Изглеждат му далечни върховете.

Защото.... Те не са два края на вертикала,

а два свята в хоризонтала.

За сега седи човекът близо до нулева точка.

Но надарен с толзкоз разум и воля,

успешно накланя хоризонтала.

За голямо съжаление, нагоре излиза злото

и бавно потъва доброто.

Хората търсят Рая високо!

След седем небеса!

А той потънал е дълбоко!

Под седмата Земя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

13 место

Комментарии

Комментарии

  • Животът изтича... Това не бива да се забравя! Благодаря много!
  • И адът и рая ги носим в сърцето
    (или във главата) докато си мислим,
    че ще преуспеем със чужди съвети,
    с лъжи и със сметки. Животът изтича.

    Успех!
  • Благодаря!
  • Поздравления за дълбоката идея!
  • Благодаря ти, Вики! Нямаш представа какво значи тази оценка за мен! изключително ценна ми е! Благодаря ти! Благодаря и на теб, Петър! Аз съм доста несигурна в себе си, като поет и имам нужда понякога някой да ми каже, че не си внушавам. Благодаря ви!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...