19 нояб. 2022 г., 05:53

Разбойник, но e мой

1.3K 5 9

Обрали са ме! Като по учебник –

две щипки сол и люспичка от пясък.

Разбойникът с години ме е дебнал,

тършувал и в косите ми за блясък,

и в шашавите нощи за отрова!,

и в шибания люляк за надежда!,

и в стиховете здраво се е ровил,

но тях небето ще си ги подрежда...

 

Каквото взел – халал!

На мен се пада, да хвърля ръкавица за двубой.

Направо, казваш, него да открадна!

Разбойник е животът.

Но е мой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...