19.11.2022 г., 5:53

Разбойник, но e мой

1.3K 5 9

Обрали са ме! Като по учебник –

две щипки сол и люспичка от пясък.

Разбойникът с години ме е дебнал,

тършувал и в косите ми за блясък,

и в шашавите нощи за отрова!,

и в шибания люляк за надежда!,

и в стиховете здраво се е ровил,

но тях небето ще си ги подрежда...

 

Каквото взел – халал!

На мен се пада, да хвърля ръкавица за двубой.

Направо, казваш, него да открадна!

Разбойник е животът.

Но е мой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...