Обрали са ме! Като по учебник –
две щипки сол и люспичка от пясък.
Разбойникът с години ме е дебнал,
тършувал и в косите ми за блясък,
и в шашавите нощи за отрова!,
и в шибания люляк за надежда!,
и в стиховете здраво се е ровил,
но тях небето ще си ги подрежда...
Каквото взел – халал!
На мен се пада, да хвърля ръкавица за двубой.
Направо, казваш, него да открадна!
Разбойник е животът.
Но е мой.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
