19 nov 2022, 5:53

Разбойник, но e мой

  Poesía » Otra
1.3K 5 9

Обрали са ме! Като по учебник –

две щипки сол и люспичка от пясък.

Разбойникът с години ме е дебнал,

тършувал и в косите ми за блясък,

и в шашавите нощи за отрова!,

и в шибания люляк за надежда!,

и в стиховете здраво се е ровил,

но тях небето ще си ги подрежда...

 

Каквото взел – халал!

На мен се пада, да хвърля ръкавица за двубой.

Направо, казваш, него да открадна!

Разбойник е животът.

Но е мой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...